алиенация

алиенация (български)

алиенация ±

ед.ч.		али·е·на·ция
	членувано	али·е·на·ци·я·та
мн.ч.		али·е·на·ции
	членувано	али·е·на·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

1. Книж. Прояви на отчужденост на личността от обществото, от околния свят; отчуждение.
2. Мед. Душевно, психическо разстройство, лудост.
3. Юрид. Отчуждаване на имот или вещ от едно лице чрез прехвърлянето им на друго лице.

Етимология

От лат. alienatio.