Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- мн. няма, ж. Физ. Дял от физиката, който изучава звуковите явления.
- Характер, начин, по който се чува звукът в помещение и др.; акустичност.
Етимология
От гр. Bκουστικός ’отнасящ се до чуване, слухов’.
Фразеологични изрази
Превод
- английски: acoustics
- арабски: [[]]
- арменски: [[]]
- африкаанс: [[]]
- белоруски: [[]]
- гръцки: [[]]
- датски: [[]]
- есперанто: [[]]
- естонски: [[]]
- иврит: [[]]
- индонезийски: [[]]
- ирландски: [[]]
- исландски: [[]]
- испански: acústica
- италиански: acustica
- китайски: [[]]
- корейски: [[]]
- латвийски: [[]]
- латински: [[]]
- литовски: [[]]
|
- немски: die Akustik, die Schalllehre
- норвежки: [[]]
- персийски: [[]]
- полски: [[]]
- португалски: [[]]
- румънски: [[]]
- руски: аку́стика
- словашки: [[]]
- словенски: [[]]
- сръбски: [[]]
- тайландски: [[]]
- турски: [[]]
- унгарски: [[]]
- фински: [[]]
- френски: acoustique
- холандски: [[]]
- хърватски: [[]]
- чешки: [[]]
- шведски: [[]]
- японски: [[]]
|
Синоними
звучност, чуване, чуваемост, ехо
Сродни думи
Производни думи
