Направо към съдържанието

безпътица

От Уикиречник

безпътица (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. мн. няма, Рядко. Липса на определен, очертан път за ходене, за движение.
  2. Обикн. с предл. в. Състояние на обърканост, на безизходност поради отсъствие на правилна насока в нещо (идейно-политически или естетически схващания, начин на действие и пр.).
  3. Отсъствие на правилна насока обикновено в обществено-политическите и нравствените схващания или в областта на изкуството или науката; безпътие.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: muddle, confusion
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: die Irre, die Ausweglosigkeit
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи