Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/утаявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола утаявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ута·я·вам ута·я·ва·ме
2 лице ута·я·ваш ута·я·ва·те
3 лице ута·я·ва ута·я·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ута·я·вах ута·я·вах·ме
2 лице ута·я·ва ута·я·вах·те
3 лице ута·я·ва ута·я·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ута·я·вах ута·я·вах·ме
2 лице ута·я·ва·ше ута·я·вах·те
3 лице ута·я·ва·ше ута·я·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утаявал съм утаявала съм утаявало съм утаявали сме
2 лице утаявал си утаявала си утаявало си утаявали сте
3 лице утаявал е утаявала е утаявало е утаявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях утаявал бях утаявала бях утаявало бяхме утаявали
2 лице беше утаявал беше утаявала беше утаявало бяхте утаявали
3 лице беше утаявал беше утаявала беше утаявало бяха утаявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще утаявам ще утаяваме
2 лице ще утаяваш ще утаявате
3 лице ще утаява ще утаяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм утаявал ще съм утаявала ще съм утаявало ще сме утаявали
2 лице ще си утаявал ще си утаявала ще си утаявало ще сте утаявали
3 лице ще е утаявал ще е утаявала ще е утаявало ще са утаявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да утаявам щяхме да утаяваме
2 лице щеше да утаяваш щяхте да утаявате
3 лице щеше да утаява щяха да утаяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм утаявал щях да съм утаявала щях да съм утаявало щяхме да сме утаявали
2 лице щеше да си утаявал щеше да си утаявала щеше да си утаявало щяхте да сте утаявали
3 лице щеше да е утаявал щеше да е утаявала щеше да е утаявало щяха да са утаявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утаявал съм утаявала съм утаявало съм утаявали сме
2 лице утаявал си утаявала си утаявало си утаявали сте
3 лице утаявал (е) утаявала (е) утаявало (е) утаявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице утаявал съм утаявала съм утаявало съм утаявали сме
2 лице утаявал си утаявала си утаявало си утаявали сте
3 лице утаявал (е) утаявала (е) утаявало (е) утаявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм утаявал била съм утаявала било съм утаявало били сме утаявали
2 лице бил си утаявал била си утаявала било си утаявало били сте утаявали
3 лице бил (е) утаявал била (е) утаявала било (е) утаявало били (са) утаявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да утаявам щяла съм да утаявам щяло съм да утаявам щели сме да утаяваме
2 лице щял си да утаяваш щяла си да утаяваш щяло си да утаяваш щели сте да утаявате
3 лице щял (е) да утаява щяла (е) да утаява щяло (е) да утаява щели (са) да утаяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм утаявал щяла съм да съм утаявала щяло съм да съм утаявало щели сме да сме утаявали
2 лице щял си да си утаявал щяла си да си утаявала щяло си да си утаявало щели сте да сте утаявали
3 лице щял (е) да е утаявал щяла (е) да е утаявала щяло (е) да е утаявало щели (са) да са утаявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих утаявал бих утаявала бих утаявало бихме утаявали
2 лице би утаявал би утаявала би утаявало бихте утаявали
3 лице би утаявал би утаявала би утаявало биха утаявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ута·я·вай ута·я·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ута·я·ван
непълен член ута·я·ва·ния
пълен член ута·я·ва·ни·ят
женски род ута·я·ва·на
членувано ута·я·ва·на·та
среден род ута·я·ва·но
членувано ута·я·ва·но·то
множествено число ута·я·ва·ни
членувано ута·я·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ута·я·вал
непълен член ута·я·ва·лия
пълен член ута·я·ва·ли·ят
женски род ута·я·ва·ла
членувано ута·я·ва·ла·та
среден род ута·я·ва·ло
членувано ута·я·ва·ло·то
множествено число ута·я·ва·ли
членувано ута·я·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ута·я·вал
непълен член ута·я·ва·лия
пълен член ута·я·ва·ли·ят
женски род ута·я·ва·ла
членувано ута·я·ва·ла·та
среден род ута·я·ва·ло
членувано ута·я·ва·ло·то
множествено число ута·я·ва·ли
членувано ута·я·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ута·я·ващ
непълен член ута·я·ва·щия
пълен член ута·я·ва·щи·ят
женски род ута·я·ва·ща
членувано ута·я·ва·ща·та
среден род ута·я·ва·що
членувано ута·я·ва·що·то
множествено число ута·я·ва·щи
членувано ута·я·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ута·я·вай·ки