Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/опротивявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола опротивявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ро·ти·вя·вам оп·ро·ти·вя·ва·ме
2 лице оп·ро·ти·вя·ваш оп·ро·ти·вя·ва·те
3 лице оп·ро·ти·вя·ва оп·ро·ти·вя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ро·ти·вя·вах оп·ро·ти·вя·вах·ме
2 лице оп·ро·ти·вя·ва оп·ро·ти·вя·вах·те
3 лице оп·ро·ти·вя·ва оп·ро·ти·вя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ро·ти·вя·вах оп·ро·ти·вя·вах·ме
2 лице оп·ро·ти·вя·ва·ше оп·ро·ти·вя·вах·те
3 лице оп·ро·ти·вя·ва·ше оп·ро·ти·вя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опротивявал съм опротивявала съм опротивявало съм опротивявали сме
2 лице опротивявал си опротивявала си опротивявало си опротивявали сте
3 лице опротивявал е опротивявала е опротивявало е опротивявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опротивявал бях опротивявала бях опротивявало бяхме опротивявали
2 лице беше опротивявал беше опротивявала беше опротивявало бяхте опротивявали
3 лице беше опротивявал беше опротивявала беше опротивявало бяха опротивявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще опротивявам ще опротивяваме
2 лице ще опротивяваш ще опротивявате
3 лице ще опротивява ще опротивяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опротивявал ще съм опротивявала ще съм опротивявало ще сме опротивявали
2 лице ще си опротивявал ще си опротивявала ще си опротивявало ще сте опротивявали
3 лице ще е опротивявал ще е опротивявала ще е опротивявало ще са опротивявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да опротивявам щяхме да опротивяваме
2 лице щеше да опротивяваш щяхте да опротивявате
3 лице щеше да опротивява щяха да опротивяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опротивявал щях да съм опротивявала щях да съм опротивявало щяхме да сме опротивявали
2 лице щеше да си опротивявал щеше да си опротивявала щеше да си опротивявало щяхте да сте опротивявали
3 лице щеше да е опротивявал щеше да е опротивявала щеше да е опротивявало щяха да са опротивявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опротивявал съм опротивявала съм опротивявало съм опротивявали сме
2 лице опротивявал си опротивявала си опротивявало си опротивявали сте
3 лице опротивявал (е) опротивявала (е) опротивявало (е) опротивявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опротивявал съм опротивявала съм опротивявало съм опротивявали сме
2 лице опротивявал си опротивявала си опротивявало си опротивявали сте
3 лице опротивявал (е) опротивявала (е) опротивявало (е) опротивявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опротивявал била съм опротивявала било съм опротивявало били сме опротивявали
2 лице бил си опротивявал била си опротивявала било си опротивявало били сте опротивявали
3 лице бил (е) опротивявал била (е) опротивявала било (е) опротивявало били (са) опротивявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опротивявам щяла съм да опротивявам щяло съм да опротивявам щели сме да опротивяваме
2 лице щял си да опротивяваш щяла си да опротивяваш щяло си да опротивяваш щели сте да опротивявате
3 лице щял (е) да опротивява щяла (е) да опротивява щяло (е) да опротивява щели (са) да опротивяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опротивявал щяла съм да съм опротивявала щяло съм да съм опротивявало щели сме да сме опротивявали
2 лице щял си да си опротивявал щяла си да си опротивявала щяло си да си опротивявало щели сте да сте опротивявали
3 лице щял (е) да е опротивявал щяла (е) да е опротивявала щяло (е) да е опротивявало щели (са) да са опротивявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опротивявал бих опротивявала бих опротивявало бихме опротивявали
2 лице би опротивявал би опротивявала би опротивявало бихте опротивявали
3 лице би опротивявал би опротивявала би опротивявало биха опротивявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
оп·ро·ти·вя·вай оп·ро·ти·вя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·ти·вя·ван
непълен член оп·ро·ти·вя·ва·ния
пълен член оп·ро·ти·вя·ва·ни·ят
женски род оп·ро·ти·вя·ва·на
членувано оп·ро·ти·вя·ва·на·та
среден род оп·ро·ти·вя·ва·но
членувано оп·ро·ти·вя·ва·но·то
множествено число оп·ро·ти·вя·ва·ни
членувано оп·ро·ти·вя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·ти·вя·вал
непълен член оп·ро·ти·вя·ва·лия
пълен член оп·ро·ти·вя·ва·ли·ят
женски род оп·ро·ти·вя·ва·ла
членувано оп·ро·ти·вя·ва·ла·та
среден род оп·ро·ти·вя·ва·ло
членувано оп·ро·ти·вя·ва·ло·то
множествено число оп·ро·ти·вя·ва·ли
членувано оп·ро·ти·вя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·ти·вя·вал
непълен член оп·ро·ти·вя·ва·лия
пълен член оп·ро·ти·вя·ва·ли·ят
женски род оп·ро·ти·вя·ва·ла
членувано оп·ро·ти·вя·ва·ла·та
среден род оп·ро·ти·вя·ва·ло
членувано оп·ро·ти·вя·ва·ло·то
множествено число оп·ро·ти·вя·ва·ли
членувано оп·ро·ти·вя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·ти·вя·ващ
непълен член оп·ро·ти·вя·ва·щия
пълен член оп·ро·ти·вя·ва·щи·ят
женски род оп·ро·ти·вя·ва·ща
членувано оп·ро·ти·вя·ва·ща·та
среден род оп·ро·ти·вя·ва·що
членувано оп·ро·ти·вя·ва·що·то
множествено число оп·ро·ти·вя·ва·щи
членувано оп·ро·ти·вя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

оп·ро·ти·вя·вай·ки