Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/избруля

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избруля. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·ру·ля из·б·ру·лим
2 лице из·б·ру·лиш из·б·ру·ли·те
3 лице из·б·ру·ли из·б·ру·лят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·ру·лих из·б·ру·лих·ме
2 лице из·б·ру·ли из·б·ру·лих·те
3 лице из·б·ру·ли из·б·ру·ли·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·ру·лех из·б·ру·лех·ме
2 лице из·б·ру·ле·ше из·б·ру·лех·те
3 лице из·б·ру·ле·ше из·б·ру·ле·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулил съм избрулила съм избрулило съм избрулили сме
2 лице избрулил си избрулила си избрулило си избрулили сте
3 лице избрулил е избрулила е избрулило е избрулили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избрулил бях избрулила бях избрулило бяхме избрулили
2 лице беше избрулил беше избрулила беше избрулило бяхте избрулили
3 лице беше избрулил беше избрулила беше избрулило бяха избрулили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще избруля ще избрулим
2 лице ще избрулиш ще избрулите
3 лице ще избрули ще избрулят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избрулил ще съм избрулила ще съм избрулило ще сме избрулили
2 лице ще си избрулил ще си избрулила ще си избрулило ще сте избрулили
3 лице ще е избрулил ще е избрулила ще е избрулило ще са избрулили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да избруля щяхме да избрулим
2 лице щеше да избрулиш щяхте да избрулите
3 лице щеше да избрули щяха да избрулят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избрулил щях да съм избрулила щях да съм избрулило щяхме да сме избрулили
2 лице щеше да си избрулил щеше да си избрулила щеше да си избрулило щяхте да сте избрулили
3 лице щеше да е избрулил щеше да е избрулила щеше да е избрулило щяха да са избрулили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулел съм избрулела съм избрулело съм избрулели сме
2 лице избрулел си избрулела си избрулело си избрулели сте
3 лице избрулел (е) избрулела (е) избрулело (е) избрулели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулил съм избрулила съм избрулило съм избрулили сме
2 лице избрулил си избрулила си избрулило си избрулили сте
3 лице избрулил (е) избрулила (е) избрулило (е) избрулили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избрулил била съм избрулила било съм избрулило били сме избрулили
2 лице бил си избрулил била си избрулила било си избрулило били сте избрулили
3 лице бил (е) избрулил била (е) избрулила било (е) избрулило били (са) избрулили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избруля щяла съм да избруля щяло съм да избруля щели сме да избрулим
2 лице щял си да избрулиш щяла си да избрулиш щяло си да избрулиш щели сте да избрулите
3 лице щял (е) да избрули щяла (е) да избрули щяло (е) да избрули щели (са) да избрулят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избрулил щяла съм да съм избрулила щяло съм да съм избрулило щели сме да сме избрулили
2 лице щял си да си избрулил щяла си да си избрулила щяло си да си избрулило щели сте да сте избрулили
3 лице щял (е) да е избрулил щяла (е) да е избрулила щяло (е) да е избрулило щели (са) да са избрулили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избрулил бих избрулила бих избрулило бихме избрулили
2 лице би избрулил би избрулила би избрулило бихте избрулили
3 лице би избрулил би избрулила би избрулило биха избрулили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·б·ру·ли из·б·ру·ле·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ру·лен
непълен член из·б·ру·ле·ния
пълен член из·б·ру·ле·ни·ят
женски род из·б·ру·ле·на
членувано из·б·ру·ле·на·та
среден род из·б·ру·ле·но
членувано из·б·ру·ле·но·то
множествено число из·б·ру·ле·ни
членувано из·б·ру·ле·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ру·лил
непълен член из·б·ру·ли·лия
пълен член из·б·ру·ли·ли·ят
женски род из·б·ру·ли·ла
членувано из·б·ру·ли·ла·та
среден род из·б·ру·ли·ло
членувано из·б·ру·ли·ло·то
множествено число из·б·ру·ли·ли
членувано из·б·ру·ли·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ру·лел
непълен член из·б·ру·ле·лия
пълен член из·б·ру·ле·ли·ят
женски род из·б·ру·ле·ла
членувано из·б·ру·ле·ла·та
среден род из·б·ру·ле·ло
членувано из·б·ру·ле·ло·то
множествено число из·б·ру·ле·ли
членувано из·б·ру·ле·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ру·лещ
непълен член из·б·ру·ле·щия
пълен член из·б·ру·ле·щи·ят
женски род из·б·ру·ле·ща
членувано из·б·ру·ле·ща·та
среден род из·б·ру·ле·що
членувано из·б·ру·ле·що·то
множествено число из·б·ру·ле·щи
членувано из·б·ру·ле·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·б·ру·лей·ки