способност

способност (български)

способност ±

ед.ч.		спо·соб·ност
	членувано	спо·соб·ност·та
мн.ч.		спо·соб·нос·ти
	членувано	спо·соб·нос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Дарба или талант, предразположени за извършване на някаква дейност

Превод

английски: ability (en) [әˈbılıti] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ικανότητα (el), επιδεξιότητα (el) [епиДексиòтита] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: спосóбность (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• талант, дарба, дарование, надареност, дар, заложба
• разположение, наклонност, годност, кадърност
• опитност, сръчност, умелост, умение, ловкост
• склонност, тенденция
• вещина

Библиография

• „Английски джобен речник. Английско-български, Българско-английски“; „Хеба“; 2012 г.; ISB 978-954-685-618-0, стр. 7, 224
• „Гръцко-Български речник, Българско-гръцки речник“; Надежда Маслева; GABAROFF - ЕООД, Велико Търново; 2002 г.; ISB: 954-9607-78-X; стр. 55, 314