книжка

книжка (български)

книжка ±

ед.ч.		книж·ка
	членувано	книж·ка·та
мн.ч.		книж·ки
	членувано	книж·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Малка книга.
2. Свидетелство за правоуправление (на МПС).

Превод

английски: booklet (en) driving licence (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

свезка, брошура, диплянка